Вечерта преди Коледа е една от най-вълнуващите през цялата година. Семейният уют и хубавото настроение изпълват цялата къща на Бъдни вечер.
Това е последният момент, в който имаме възможност да си украсим елхата, ако не сме го сторили вече. Къде иначе добрият белобрад старец ще остави подаръците за нетърпеливите малчугани?
Приготвянето на празничната вечеря е също толкова вълнуващо. Обикновено с тази задача се захваща най-възрастната жена в семейството, като пазител на народните обичаи.
Тържествената трапеза по канон трябва да е абсолютно постна, тъй като Бъдни вечер е последната от Коледния пост.
Ястията, които слагаме на масата, са нечетен брой - 7, 9 или 11. Най-важно място заема постната погача за Бъдни вечер, от която първо се чупи парче за Света Богородица, след това за къщата, после всеки от семейството получава своето парче, като нетърпеливо започва да търси скритата паричка в него.
Но ако не е във вашето парче, не се ядосвайте – има поверие, че ако тя се падне в парчето, отделено за Богородица или за къщата, то годината ще е добра за всички.
На масата е подходящо да се слагат всякакви храни, които набъбват – боб, леща, ориз, пуканки и др. Смята се, че това носи плодородие в къщата. Софрата продължава с постните сармички с кисело зеле. Плънката, освен познатия ориз, съдържа праз лук и сушени сини сливи. Ако имате изсушени пиперки, можете да ги напълните с боб и кромид лук, става прекрасно.
На Бъдни вечер се приготвя и жито. Житото заема важно място в християнските обичаи, както знаем. В десерта се слагат още стафиди, портокалови кори, орехови ядки и ароматна канела.
Друг десерт за празничната вечеря е вкусният тиквеник.
Тъй като сушените плодове носят своята символика, на Бъдни вечер се приготвя и компот от сушени плодове – ошав.
На празничната софра можете да сложите и пресни плодове, мед с орехи и чесън, който впрочем също е свързан с традициите. Смята се, че чесънът пази семейството от болести.
