Целината е "роднина" на морковите и магданоза, като общата им фамилия е Сенникоцветни.
Наред с името си тези продукти споделят и куп полезни за организма ни съставки. Освен това намират приложение в разнообразни и вкусни рецепти.
Според историческите данни целина се е консумирала още от древността. Египтяни, а след това гърци и римляни са се възползвали от хранителните и целебните й свойства.
Да, този зеленчук намира широко приложение в народната медицина, като се смята, че помага срещу широк набор от здравословни проблеми и нарушения: от настинка и грип през затлъстяване и запек до високо кръвно налягане.
Отгоре на всичко на целината се приписват и качествата на афродизиак.
Дали по тази, или по други причини, растението е било забранено за ползване през Средновековието и постепенно забравено. Става отново популярно през Ренесанса, когато започва преоткриването на ценните му качества.
От корените му може да се приготви прясно изцеден сок, който се препоръчва при настинка и хранителни разстройства. Сокът понижава температурата, подсилва организма и го изчиства от токсините.
Ако се запарят корените и/или листата пък, се получава също толкова полезен чай.
В корените (главата) на целината се съдържа натрий, поради което от тях може да се извлече сол. Тя не е много лесно откриваема у нас, но все пак се предлага от някои специализирани магазини.
Когато избираме целина, е добре да обръщаме внимание на листата, които трябва да са светлозелени, да нямат жълти петна по себе си и да изглеждат свежи. Зеленчукът може да се съхранява в хладилника в найлонов плик, но не по-дълго от две седмици.
Суровите му стъбла се използват за салати и гарнитури към печени меса. Листата са чудесна подправка за разнообразни ястия, а корените могат да се съчетават с моркови и ябълки, да се намачкат на пюре, да се свари супа.
В целината се съдържат огромни количества витамини, на първо място витамин C, но също и такива от B-групата, както и витамин A.
Този зеленчук предизвиква алергични реакции в много редки случаи, но все пак трябва да се внимава, защото, ако се окажем алергични, последствията може да са много опасни – независимо дали се консумира сурова целина, или термично обработена.
Всички, на които растението им понася пък, би трябвало да се възползват в максимална степен от него. Това може да стане например като се приготви супа от целина, като се добави към супа топчета, като се приготви с ориз... Вариантите са много и всички те, по наше мнение, си заслужават.
