Историята на морковите започва преди около 5000 години в Афганистан. Ако сега обаче видим морков от онова време, едва ли ще го познаем. Първоначално кореноплодните зеленчуци били червени, жълти, бели, дори лилави, докато през 17 век, когато морковът вече бил стигнал до Европа, холандски учени не успяват да го култивират и да ни го предложат в добре познатия му сегашен вид – ярко оранжев.
Интересното при морковите е, че те въпреки че не са класифицирани като плодове (както доматите), са естествено сладък зеленчук. Единствено цвеклото е по-сладко от тях. Това се дължи на високото съдържание на естествена инвертна захар в тях (същата се съдържа и в меда).
Морковите съдържат цяла плеяда от полезни вещества, като провитамин А (каротин), витамини С, РР, В1 и В2, минерални вещества (калций, калий, натрий, фосфор, магнезий, йод, желязо, миктоелементи (мед и манган) и аминокиселини. Колкото по-силен оанжевочервеникар цвят има моркова, толкова по-високо е съдържанието в него на каротин.
Ненапразно казват, че морковите помагат на зрението, това се дължи провитамин А или казано иначе – бета-каротин. Той е антиоксидант и освен, че подкрепя очите, пази брохите, гърлото и гласните струни, заздравява ноктите и косата и предпазва от злокачествени заболявния.
Медиците в древността не са останали слепи за полезните свойства на морковите и вместо да ги хабят като храна за гризачи, са ги използвали за лечение на почти всичко. Хипократ е имал навика да го препоръчва като обезболяващо средство, да го позлва срещу възпаления и кашлица, при кокоша слепота, за увеличаване на кърмата, при кръвоизливи, болести на пикочните канали и какво ли още не.
Почти няма значение как ще консумирате морковите – сурови, сготвени, на пара, на сок, важното е да присъстват редовно в менюто ви.
И вместо финал, нека ви предложим една рецепта за морковен чипс. Имате нужда от моркови, морска или друга сол, зехтин и малко свободно време. Измивате морковите, премахвате горния им слой и с помощта на белачка за моркови ги нарязвате на тънки ивички. Нареждате върху тава, застлана с готварска хартия, поръсвате с няколко капки зехтин, посолявате и слагате да се пече във фурната на 150 градуса за около 10-15 минути. Когато станат кафеви по краищата, значи са готови. Оставете да поизстинат и консумирайте с наслада.
