Лазарица, Лазарница, Лазар, Лазарова събота - предпоследната събота преди Великден (осмия ден преди Великден). Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.
Момичета наречени „лазарки“, оплетат венци от цветя за празника Цветница който е на следващия ден (неделя). Лазарките обикалят къщите, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци.
В Североизточна България се прави Лазарската задушница, която се свързва с вярването, че на Връбница 'разпускат умрелите' (излизат от гробовете си) и очакват родствениците да им донесат нещо.
В петък преди Лазаровден жените варят жито и приготвят обредни хлябове от тесто без мазнина. Обикновено се прави един по-голям рангелов хляб с пластична кръстообразна украса от тесто и по-малки според броя на починалите (винаги нечетно число).
Същата вечер жените прекадяват и преливат с вино гробовете на своите родсвеници и раздават от житото и големия хляб. Малките хлебчета се раздават най-често в събота сутринта.
В християнския църковен календар празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети - възкресението на Лазар (брат на Мария и Марта, жител на гр. Витания, близо до Ерусалим).
Исус Христос го извежда от гроба и го възвръща към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (о-в Кипър).
Честит имен ден на Лазар, Лазара и Лазарин
