Един от празниците за предпазване от гръм и градушка. Съществува народно вярване, че светецът е покровител на небесните стихии и дъждовете.
В народните представи Свети Илия се разхожда по небето със златна колесница и търси да убие ламята, която пасе житата. Той хвърля по нея огнени стрели, при което се получават гръмотевицата и светкавицата.
Когато пък има светкавица без гръм, това е огън, който излиза от ноздрите на конете, впрегнати в колесницата му. На празника се коли курбан - най-старият петел.
В планинските райони на Южна България Илинден се чества много тържествено. Устройват се селски сборове и общоселски курбани, като в жертва се принася бик (овен, вол). Този ден е избран за патронен празник на кожарите, кожухарите, самарджиите и керемидарите.
Описанията на Св. Илия (9 век пр.Хр.) в Стария завет го представят като аскет скитник и последовател на единния Бог. Централен момент в биографията на светеца е предизвиканото от него 'двуборство' между Йехова и Ваал.
Илия предрича на израилския цар Ахав голяма суша. След поднасяне на жертва и молба от страна на свети Илия за изпращане 'свише' огън, събраният народ пада на колене и признава за единствен свой бог Йехова, след което Бог изпраща дъжд. По-нататък пророчеството е, че Елисей ще срещне св. Илия и ще стане негов ученик, а Илия след смъртта си ще се възнесе на небето с огнена колесница, теглена от четири коня. Затова в иконографията той е рисуван по този начин.
На самия празник се прави молебен за дъжд и плодородие.
Източник: Календарни празници и обичаи на българите
