Яневден, Иван Бильобер, Иванден, Драгайка - много богат в обредно отношение празник, който бележи лятното слънцестоене. В народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината клони към зимата: "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг".
Вярва се, че който види сутрин рано при изгрев окъпалото се в жива вода "играещо" и "трептящо" слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава или наполовина, това предвещава болест.
В нощта на умиращото и раждащото се слънце различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година. През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало с нея.
В Западна България вярват дори в лечебната сила на еньовската роса. Магическата й сила се използва от магьосниците-бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви, произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви. Срещу празника всеки стопанин зажънва по няколко класа от своята нива, за да я намери житомамницата вече обрана.
За да има плодородие, на празника млади жени отиват на нивата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и слагат на кръст плитката и ръкойката.
На Еньовден, подобно на Нова Година и на Гергьовден се гадае за здраве, женитба и плодородие.
В Югоизточна България и в някои райони на Североизточна се изпълнява обичаят Еньова Буля.
Източник: Календарни празници и обичаи на българите
